Недовършен стих
На този свят – за мене символичен,
животът кара ме да си внуша,
че ставам вече толкоз безразличен,
че го създавам днес и го руша.
И безразлична ми е всяка стъпка,
направена без пориви и страст.
Не ме и блазни всяка нова тръпка,
пораждана от цвете и от власт.
И разпилявам знания, и сили
под пътя ми далечен и над път.
Пред мен ли са или след мен са бѝли
онези, дето чакат ме за съд?
И суха ли остана мойта стряха
след толкоз бури, ветрове и дъжд?
Добре ли птиците под нея спяха
под покрива до днес един и същ?
И днес душата си така отворих
за грях, любов и себе си открих,
че помен в името на Бог ѝ сторих
със този тъжен недовършен стих...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
