Jan 5, 2017, 11:43 AM

Недовършен стих 

  Poetry » Other
171 0 4

На този свят – за мене символичен,

животът кара ме да си внуша,

че ставам вече толкоз безразличен,

че го създавам днес и го руша.

 

И безразлична ми е всяка стъпка,

направена без пориви и страст.

Не ме и блазни всяка нова тръпка,

пораждана от цвете и от власт.

 

И разпилявам знания, и сили

под пътя ми далечен и над път.

Пред мен ли са или след мен са бѝли

онези, дето чакат ме за съд?

 

И суха ли остана мойта стряха

след толкоз бури, ветрове и дъжд?

Добре ли птиците под нея спяха

под покрива до днес един и същ?

 

И днес душата си така отворих

за грях, любов и себе си открих,

че помен в името на Бог ѝ сторих

със този тъжен недовършен стих...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??