Тръгваш ли? Не казвай нищо, в очите ти чета аз всичко. Гледай настрани, нищо, че от това толкова силно ме боли. Аз няма да съм сама - с мен ще е самотата, ще спя аз през деня, а нощем ще се сливам с луната. По тялото ми си остават твоите следи, а сърцето в гърдите не пулсира, а кърви. Върви! Не спирай. Няма да ми липсваш. Ах, каква лъжа, дали за мен ще мислиш? Аз за тебе ДА!!! Забранено е да питам "Защо", дано поне било е за добро. От очите се отронва поредната сълза, а устните изричат още една лъжа. "Не, няма да страдам, такава е съдбата", а толкова искам да ти кажа какво ми е в душата. Почти затваряш ти вратата, а аз очи затварям, за да не заплача. Безмълвен ми даряваш последната милувка, а устните наказваш с недовършена целувка...
Напомня за песента на Теодора "недовършена целувка" - "забранено е да питам", "Лщбовта така прекъна с недовършена целувка". Но не е зле, просто ти имаш талант и ще е хубаво да не взимаш идеите си от правени вече неща!
"Почти затваряш ти вратата,
а аз очи затварям, за да не заплача.
Безмълвен ми даряваш последната милувка,
а устните наказваш с недовършена целувка..." - Силен финал!!!
Мила Ванеса, за пореден път успя да ме оставиш без думи, невероятен стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.