Недовършена целувка
Тръгваш ли? Не казвай нищо,
в очите ти чета аз всичко.
Гледай настрани, нищо, че от това
толкова силно ме боли.
Аз няма да съм сама - с мен ще е самотата,
ще спя аз през деня, а нощем ще се сливам с луната.
По тялото ми си остават твоите следи,
а сърцето в гърдите не пулсира, а кърви.
Върви! Не спирай. Няма да ми липсваш.
Ах, каква лъжа,
дали за мен ще мислиш?
Аз за тебе ДА!!!
Забранено е да питам "Защо",
дано поне било е за добро.
От очите се отронва поредната сълза,
а устните изричат още една лъжа.
"Не, няма да страдам, такава е съдбата",
а толкова искам да ти кажа какво ми е в душата.
Почти затваряш ти вратата,
а аз очи затварям, за да не заплача.
Безмълвен ми даряваш последната милувка,
а устните наказваш с недовършена целувка...
в очите ти чета аз всичко.
Гледай настрани, нищо, че от това
толкова силно ме боли.
Аз няма да съм сама - с мен ще е самотата,
ще спя аз през деня, а нощем ще се сливам с луната.
По тялото ми си остават твоите следи,
а сърцето в гърдите не пулсира, а кърви.
Върви! Не спирай. Няма да ми липсваш.
Ах, каква лъжа,
дали за мен ще мислиш?
Аз за тебе ДА!!!
Забранено е да питам "Защо",
дано поне било е за добро.
От очите се отронва поредната сълза,
а устните изричат още една лъжа.
"Не, няма да страдам, такава е съдбата",
а толкова искам да ти кажа какво ми е в душата.
Почти затваряш ти вратата,
а аз очи затварям, за да не заплача.
Безмълвен ми даряваш последната милувка,
а устните наказваш с недовършена целувка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
Благодаря ти
