9 abr 2007, 10:45

недовършено

  Poesía
1.3K 0 10
Когато жената обича е като птица със мокри криле
От вятъра неизсушени, но пълна със мисли за горе
Натам те я теглят безгласно, а в нея блика уханно
Гъста амброзия на талази преливаща вън щом Го види
и в миг я прегърне с дланта си - станала малка кат` фея
Учудена, топла, мижаща в омая, гола от гордост и блясък
Като самодива без своята риза, стояща пред змея
Готова земи десет и толкоз морета сама да преброди
...............................................

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми ... Познах се на две, три места
  • Мисля,че добре се справяш с опознаването на жените за сега но ако някой ще го довършва би трябвало да е в същия стил а той е доста интересен.
  • именно! и понеже знам това, въпреки незрялост и пълна липса на опит ви приветствам с радост!
  • *всъщност исках да те поздравя!*
    винаги има какво ново и Още да се напише за жената , която обича...защото това е феномен неизмеримост...
  • пуснах я вече. скачайте!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...