Когато жената обича е като птица със мокри криле
От вятъра неизсушени, но пълна със мисли за горе
Натам те я теглят безгласно, а в нея блика уханно
Гъста амброзия на талази преливаща вън щом Го види
и в миг я прегърне с дланта си - станала малка кат` фея
Учудена, топла, мижаща в омая, гола от гордост и блясък
Като самодива без своята риза, стояща пред змея
Готова земи десет и толкоз морета сама да преброди
...............................................
© Найден Йотов All rights reserved.