Apr 9, 2007, 10:45 AM

недовършено

  Poetry
1.3K 0 10
Когато жената обича е като птица със мокри криле
От вятъра неизсушени, но пълна със мисли за горе
Натам те я теглят безгласно, а в нея блика уханно
Гъста амброзия на талази преливаща вън щом Го види
и в миг я прегърне с дланта си - станала малка кат` фея
Учудена, топла, мижаща в омая, гола от гордост и блясък
Като самодива без своята риза, стояща пред змея
Готова земи десет и толкоз морета сама да преброди
...............................................

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми ... Познах се на две, три места
  • Мисля,че добре се справяш с опознаването на жените за сега но ако някой ще го довършва би трябвало да е в същия стил а той е доста интересен.
  • именно! и понеже знам това, въпреки незрялост и пълна липса на опит ви приветствам с радост!
  • *всъщност исках да те поздравя!*
    винаги има какво ново и Още да се напише за жената , която обича...защото това е феномен неизмеримост...
  • пуснах я вече. скачайте!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...