Недовършено

                                На Бобо -

                                с цялата ми обич

С натежал от светулки перчем,

всеки ден - в карусела от щастия,

се въртеше едно момче.

И не искаше да порасне.

То преливаше щедро искри

в наште глухи  и хленчещи вени.

И не даваше гулден дори - 

че отлитало някъде времето.

И ковеше за зноя заслон.

И предеше от бурите - ручеи.

И - със дъх и носле - крадешком

гъделичкаше винаги случая...

Пак е лято. И всичко тече.

И светулки се стрелват. И гаснат. -

А растеше едно момче.

И -  не искаше да порасне.