Недовършено
Недовършено
На Бобо -
с цялата ми обич
С натежал от светулки перчем,
всеки ден - в карусела от щастия,
се въртеше едно момче.
И не искаше да порасне.
То преливаше щедро искри
в наште глухи и хленчещи вени.
И не даваше гулден дори -
че отлитало някъде времето.
И ковеше за зноя заслон.
И предеше от бурите - ручеи.
И - със дъх и носле - крадешком
гъделичкаше винаги случая...
Пак е лято. И всичко тече.
И светулки се стрелват. И гаснат. -
А растеше едно момче.
И - не искаше да порасне.
© Емил Хаджидиев All rights reserved.
