23 ene 2009, 8:07

Недовършено 8

625 0 1
Недовършено 8

Безмълвието самотата увенчало,
разбила дни, родени за любов,
не говори ли - с  душа и тяло,
не стене ли от тинестия ров?

И не зова ли осемстотин дена,
задъхвайки се в тишината,
 а високо над калта студена,
гласове не чуха ли душата?

Ах, нощите безкрай, когато
ветрецът търсех да ме рее
и рими търсех по Луната -
в затвор за свобода се пее...

'95

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Тахов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...