Недовършено 8
624
0
1
Недовършено 8
Безмълвието самотата увенчало,
разбила дни, родени за любов,
не говори ли - с душа и тяло,
не стене ли от тинестия ров?
И не зова ли осемстотин дена,
задъхвайки се в тишината,
а високо над калта студена,
гласове не чуха ли душата?
Ах, нощите безкрай, когато
ветрецът търсех да ме рее
и рими търсех по Луната -
в затвор за свобода се пее...
'95
Безмълвието самотата увенчало,
разбила дни, родени за любов,
не говори ли - с душа и тяло,
не стене ли от тинестия ров?
И не зова ли осемстотин дена,
задъхвайки се в тишината,
а високо над калта студена,
гласове не чуха ли душата?
Ах, нощите безкрай, когато
ветрецът търсех да ме рее
и рими търсех по Луната -
в затвор за свобода се пее...
'95
© Станимир Тахов All rights reserved.
