Недовършено 8
Безмълвието самотата увенчало,
разбила дни, родени за любов,
не говори ли - с душа и тяло,
не стене ли от тинестия ров?
И не зова ли осемстотин дена,
задъхвайки се в тишината,
а високо над калта студена,
гласове не чуха ли душата?
Ах, нощите безкрай, когато
ветрецът търсех да ме рее
и рими търсех по Луната - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up