18 dic 2019, 23:22

Негримирана поезия

737 0 2

НЕГРИМИРАНА ПОЕЗИЯ

 

Поезията ми не е гримирана!
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни, 
забиващи се, обикновенни, 
непомпозни.
В поезията ми няма рима, нито ритъм,
дали е бял, класичски, свободен стих, не знам.
Критиците не са ми важни, нито тези, 
които не могат да я разберат!
Поезията ми е картини...
Родени от развинтено въображение,
от болка, от любов, от бунт, 
от мистериозни музи.
Надраскани чувства на лист хартия...
Поезията ми не е гримирана!!!
Когато стигне до душата на онези,
за които е написана,
най-щастлива съм!
От друго нямам нужда!!!

 

© Екатерина Глухова
18, Декември 2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Георги!
  • Браво! Ако пишем за другите, не сме себе си, а част от матрицата!
    И аз, когато пиша, винаги гледам да си излея душата, и никога не се питам, а как ще погледнат другите на моето творчество.
    А дали пишем свободна, класическа, или друга поезия, не е толкова важно. По-важното е да пишем поезията, която чувстваме!
    Поздравявам те.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...