Поезията ми не е гримирана!
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни,
забиващи се, обикновенни,
непомпозни.
В поезията ми няма рима, нито ритъм,
дали е бял, класичски, свободен стих, не знам.
Критиците не са ми важни, нито тези,
които не могат да я разберат!
Поезията ми е картини...
Родени от развинтено въображение,
от болка, от любов, от бунт,
от мистериозни музи.
Надраскани чувства на лист хартия...
Поезията ми не е гримирана!!!
Когато стигне до душата на онези,
за които е написана,
най-щастлива съм!
От друго нямам нужда!!!
© Екатерина Глухова
18, Декември 2019г.
© Екатерина Глухова All rights reserved.