Dec 18, 2019, 11:22 PM

Негримирана поезия

735 0 2

НЕГРИМИРАНА ПОЕЗИЯ

 

Поезията ми не е гримирана!
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни, 
забиващи се, обикновенни, 
непомпозни.
В поезията ми няма рима, нито ритъм,
дали е бял, класичски, свободен стих, не знам.
Критиците не са ми важни, нито тези, 
които не могат да я разберат!
Поезията ми е картини...
Родени от развинтено въображение,
от болка, от любов, от бунт, 
от мистериозни музи.
Надраскани чувства на лист хартия...
Поезията ми не е гримирана!!!
Когато стигне до душата на онези,
за които е написана,
най-щастлива съм!
От друго нямам нужда!!!

 

© Екатерина Глухова
18, Декември 2019г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Георги!
  • Браво! Ако пишем за другите, не сме себе си, а част от матрицата!
    И аз, когато пиша, винаги гледам да си излея душата, и никога не се питам, а как ще погледнат другите на моето творчество.
    А дали пишем свободна, класическа, или друга поезия, не е толкова важно. По-важното е да пишем поезията, която чувстваме!
    Поздравявам те.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...