Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
10 jun 2007, 17:48

Нехайно 

  Poesía
653 0 3

Сънят не разбира,

че тялото е тленно,

и бяга ли, бяга...

Не му се налага

да мисли за здравето ми.

"Ако искам!" - вика. "Не непременно."

Може да дойде, може и да не дойде.

Сънят не умира

като хората, стопроблемно,

ежечасно, неусетно, уж безопасно.

За него умората е

нехайна забава,
която продължава колкото иска.
Дали,
мисля си,
да не се престоря,
че и аз не съм като хората?
Да поиграем двамата. Да побъбрим.
Да танцуваме и да клюкарстваме
час, два, три...
че дано му омръзне накрая, преди да се зазори
и да легне отегчено
върху клепачите ми.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??