2 jun 2005, 9:28

Нехаят върховете /On line със Cefules/

  Poesía
1.1K 0 6

Псалми 103
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
И мястото му го не познава вече.

Нехаят върховете покорени.
Вдовици,
от скръб изплакват хиляди
сълзи.
Нощта тежи,
като прокоба черна.
Земята
ненаситна е...
Не спира в имането да ламти.

По скалния венец минава гърбом
присъствието
нечие...
Понеже нямаше лице
и никой
не позна го -
откърти случването в дните.

Катерещият се нагоре към върха
се слива
с бялото на камъка -
обвивка лека
върху скалния отвес
побрала формата и същността му...

Нехаят върховете покорени.
Изкачването
не е ... самоцел,
а Път
разкрил се с промисъла Божи.

Смелчаци има всяко свое време,
гласът тревожен
ги зове.
Нехаят върховете
покорени,
но не ... непокореното сърце! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмихвам се и върховете какво са - те са си просто върхове, а ние път сме по който преминаваме със сведена глава надолу Така разтварят се крилете и Земята всъшност е Небе - разтворено в очите ... Пътуване ...
    Благодаря за вникването Димичка, Марги, Наденце Весинка
  • Вие двамата сте върховни
  • Чудесни сте!
  • Най-трудният е върха под сърчицето. Най-близък и най-недостъпен, с много проломи, изненади, опасни преходи и безпреходност, обратни наклони, коварни глетчери и опасност от лавини и все пак понякога имаме и криле.
  • Един е пътят,
    много са пътеките,
    щастлив е този,
    който в залеза
    намери се.


    Поздрав!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...