joanna_vas (Йоанна)
223 460
2.06.2005 г., 9:28 ч.

Нехаят върховете /On line със Cefules/ 

  Поезия
934 0 6

Псалми 103
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
И мястото му го не познава вече.

Нехаят върховете покорени.
Вдовици,
от скръб изплакват хиляди
сълзи.
Нощта тежи,
като прокоба черна.
Земята
ненаситна е...
Не спира в имането да ламти.

По скалния венец минава гърбом
присъствието
нечие...
Понеже нямаше лице
и никой
не позна го -
откърти случването в дните.

Катерещият се нагоре към върха
се слива
с бялото на камъка -
обвивка лека
върху скалния отвес
побрала формата и същността му...

Нехаят върховете покорени.
Изкачването
не е ... самоцел,
а Път
разкрил се с промисъла Божи.

Смелчаци има всяко свое време,
гласът тревожен
ги зове.
Нехаят върховете
покорени,
но не ... непокореното сърце! 

© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усмихвам се и върховете какво са - те са си просто върхове, а ние път сме по който преминаваме със сведена глава надолу Така разтварят се крилете и Земята всъшност е Небе - разтворено в очите ... Пътуване ...
    Благодаря за вникването Димичка, Марги, Наденце Весинка
  • Вие двамата сте върховни
  • Чудесни сте!
  • Най-трудният е върха под сърчицето. Най-близък и най-недостъпен, с много проломи, изненади, опасни преходи и безпреходност, обратни наклони, коварни глетчери и опасност от лавини и все пак понякога имаме и криле.
  • Един е пътят,
    много са пътеките,
    щастлив е този,
    който в залеза
    намери се.


    Поздрав!!!
  • Не всички върхове са покорени...има още мило,а и смелчаците не са се свършили..Поздрав!
Предложения
: ??:??