2 июн. 2005 г., 09:28

Нехаят върховете /On line със Cefules/

Поэзия

1.1K 0 6

Псалми 103
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
И мястото му го не познава вече.

Нехаят върховете покорени.
Вдовици,
от скръб изплакват хиляди
сълзи.
Нощта тежи,
като прокоба черна.
Земята
ненаситна е...
Не спира в имането да ламти.

По скалния венец минава гърбом
присъствието
нечие...
Понеже нямаше лице
и никой
не позна го -
откърти случването в дните.

Катерещият се нагоре към върха
се слива
с бялото на камъка -
обвивка лека
върху скалния отвес
побрала формата и същността му...

Нехаят върховете покорени.
Изкачването
не е ... самоцел,
а Път
разкрил се с промисъла Божи.

Смелчаци има всяко свое време,
гласът тревожен
ги зове.
Нехаят върховете
покорени,
но не ... непокореното сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

joanna_vas (Йоанна)

Усмихвам се и върховете какво са - те са си просто върхове, а ние път сме по който преминаваме със сведена глава надолу Така разтварят се крилете и Земята всъшност е Небе - разтворено в очите ... Пътуване ...
Благодаря за вникването Димичка, Марги, Наденце Весинка

2005-06-01T22:38:54+03:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Вие двамата сте върховни

2005-06-01T19:24:12+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Чудесни сте!

2005-06-01T19:10:52+03:00
cefules (Стефан Кръстев)

Най-трудният е върха под сърчицето. Най-близък и най-недостъпен, с много проломи, изненади, опасни преходи и безпреходност, обратни наклони, коварни глетчери и опасност от лавини и все пак понякога имаме и криле.

2005-06-01T15:02:01+03:00
Nadya (Надя Вълканова)

Един е пътят,
много са пътеките,
щастлив е този,
който в залеза
намери се.

Поздрав!!!

2005-06-01T14:42:35+03:00