Неистово
Неистово те хвалеха слугите,
изпъчваха се с чужда голота.
И мажеха, катранени лъжите,
а ти ги топлеше. Във тъмнина.
Аплодисментите. И оглушаваш.
На еднооките си виждащ цар.
Пера със восък лепиш. Не успявяш!
А искаше със тях да си Икар...
Неистово крещеше. И прегракна.
По залез си измисляше дъга.
Очите си с лъжите им оплакна.
Прокажена бе тяхната нега.
Неистиво пропадаш от високо.
Но не пълзеше. И не бе слуга.
В сърцето си, катранено, широко
ти нямаше излишна суета.
p.s. Огромни благодарности на dar4e_to ( Дарина Дечева) за помощта при редакцията на този стих!!! Благодаря ти от сърце!!!
изпъчваха се с чужда голота.
И мажеха, катранени лъжите,
а ти ги топлеше. Във тъмнина.
Аплодисментите. И оглушаваш.
На еднооките си виждащ цар.
Пера със восък лепиш. Не успявяш!
А искаше със тях да си Икар...
Неистово крещеше. И прегракна.
По залез си измисляше дъга.
Очите си с лъжите им оплакна.
Прокажена бе тяхната нега.
Неистиво пропадаш от високо.
Но не пълзеше. И не бе слуга.
В сърцето си, катранено, широко
ти нямаше излишна суета.
p.s. Огромни благодарности на dar4e_to ( Дарина Дечева) за помощта при редакцията на този стих!!! Благодаря ти от сърце!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
))
