19 авг. 2007 г., 21:56

Неистово 

  Поэзия
946 0 29
Неистово те хвалеха слугите,
изпъчваха се с чужда голота.
И мажеха, катранени лъжите,
а ти ги топлеше. Във тъмнина.

Аплодисментите. И оглушаваш.
На еднооките си виждащ цар.
Пера със восък лепиш. Не успявяш!
А искаше със тях да си Икар...

Неистово крещеше. И прегракна.
По залез си измисляше дъга.
Очите си с лъжите им оплакна.
Прокажена бе тяхната нега.

Неистиво пропадаш от високо.
Но не пълзеше. И не бе слуга.
В сърцето си, катранено, широко
ти нямаше излишна суета.

p.s. Огромни благодарности на dar4e_to ( Дарина Дечева) за помощта при редакцията на този стих!!! Благодаря ти от сърце!!!

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??