Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
17 mar 2012, 14:48

Неизбежно 

  Poesía » De amor
1058 0 16

Защото гордостта не е съюзник,

а само тих инат да не заплачеш,

не бива непременно да сме мъдри,

в без друго закъснялото си щастие.

Достатъчно натрупахме вина,

изгубени  в очакване години.

Бавно осъзнаваме, че онова,

което ни превръща във любими,

не може да е кратко като грях,

да има съвършено точно име.

Не искам да живея с този страх,

че някой ден и то ще си отиде.

Затова вземи сега сърцето ми,

нека да ти бъде огледалото,

през което виждаш ясно себе си

в светещата аура на цялото.

Нека те прегърна насред думите,

слушай учестеното ми дишане.

Целуни ме... Толкова съм хубава,

разпиляна в тебе и обичана.

И не обещавай нищо друго,

думите събуждат страховете ни.

Тихо ни помита тази лудост,

бавно ни превръща в неизбежност...

 

 

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??