23 ago 2020, 1:41

Неизбежност 

  Poesía
527 2 3
Прекроява лъчите морето
и събира си нишки от злато.
Многобройното щърково ято
преброява чет новоприети.
Над брега закръжава задружно,
преговаря реда за последно
и гребейки, изчезва безследно
в синевата по-знойна и южна.
А очите се взират сиротни
в хоризонта, сълзят и сподирят...
На миража колажа прибират,
примирената памет се кротне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??