23 ago 2020, 1:41

Неизбежност

  Poesía
647 2 3

Прекроява лъчите морето

и събира си нишки от злато.

Многобройното щърково ято

преброява чет новоприети.

 

Над брега закръжава задружно,

преговаря реда за последно

и гребейки, изчезва безследно

в синевата по-знойна и южна.

 

А очите се взират сиротни

в хоризонта, сълзят и сподирят...

На миража колажа прибират,

примирената памет се кротне.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наблюдавах ги с възхита от брега, гледката ме натъжи. Поздравявам всички, отбили се на страничката, запазете си зрънце лято в шепата.
  • Природата е под строго програмиране и код, нищо не се нарушава и всичко е под един определен цикъл и алгоритъм!
    Поздрави, Светулке!
  • Хареса ми.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...