svetlitschka (СК)
529 4718
23.08.2020 г., 1:41 ч.

Неизбежност 

  Поезия
369 2 3

Прекроява лъчите морето

и събира си нишки от злато.

Многобройното щърково ято

преброява чет новоприети.

 

Над брега закръжава задружно,

преговаря реда за последно

и гребейки, изчезва безследно

в синевата по-знойна и южна.

 

А очите се взират сиротни

в хоризонта, сълзят и сподирят...

На миража колажа прибират,

примирената памет се кротне.

 

 

 

 

© СК Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наблюдавах ги с възхита от брега, гледката ме натъжи. Поздравявам всички, отбили се на страничката, запазете си зрънце лято в шепата.
  • Природата е под строго програмиране и код, нищо не се нарушава и всичко е под един определен цикъл и алгоритъм!
    Поздрави, Светулке!
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??