Неизживени спомени са дните,
а нощите заспиват не сънувани!
И не мечтани днес са ми мечтите,
невъзвратими мигове, бленувани!
И клетвите неклетвено престъпих,
виновно, без виновно те осъдих.
И без любовно любовта отстъпих,
без думи, сякаш те пропъдих!
Не тръгнах, но на тръгване ти казах:
„със теб съм, но сама си, продължи”
и не отказвайки, от тебе се отказах,
и не излъгал те, залях с безброй лъжи!
Изплакал мъката си, не заплаках,
без сълзи във очите насълзени,
нетръгвайки, на тръгване не чаках
да споделя и чувствата несподелени!
Да зърна за последно, аз, не зърнал
лицето тъй прекрасно, на мадона,
и с разкаяние тихо бих се върнал,
но бавно си излязох през понтона!
И днес без спомен кротко споменавам
за мигове на сладост във безвремие,
неискрено, как честно си признавам,
че в сивотата бяха ми спасение…
17.04.2015 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados