Неизживени спомени са дните,

а нощите заспиват не сънувани!

И не мечтани днес са ми мечтите,

невъзвратими мигове, бленувани!

И клетвите неклетвено престъпих,

виновно, без виновно те осъдих.

И без любовно любовта отстъпих,

без думи, сякаш  те пропъдих!

Не тръгнах, но на тръгване ти казах:

„със теб съм, но сама си, продължи”

и не отказвайки, от тебе се отказах,

и не излъгал те, залях с безброй лъжи!

Изплакал мъката си, не заплаках,

без сълзи във очите насълзени,

нетръгвайки, на тръгване не чаках 

да споделя и чувствата несподелени!

Да зърна за последно, аз, не зърнал

лицето тъй прекрасно, на мадона,

и с разкаяние тихо бих се върнал,

но бавно си излязох през понтона!

И днес без спомен кротко споменавам

за мигове на сладост във безвремие,

неискрено, как честно си признавам,

че в сивотата бяха ми спасение…

 17.04.2015 г.