20 abr 2009, 10:31

Неизмеримо 

  Poesía » De amor
834 0 8

Прегръщаха се като полудели,

целувките им бяха неизмерни,

две тела, две безконечни хали,

без да знаят, че смъртта е неизбежна.

А любовта ги пазеше докрай

но нямаше права да спре това,

любов, която нямаше да има край,

съдбата вече беше пратила смъртта.

Намериха ги с вплетени ръце,

една любов, един живот, едни съдби,

тъжеше всяко тупкащо сърце

и обичта наведена проливаше сълзи,

така и не успя да ги спаси!!!

 

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??