20.04.2009 г., 10:31

Неизмеримо

1.2K 0 8

Прегръщаха се като полудели,

целувките им бяха неизмерни,

две тела, две безконечни хали,

без да знаят, че смъртта е неизбежна.

А любовта ги пазеше докрай

но нямаше права да спре това,

любов, която нямаше да има край,

съдбата вече беше пратила смъртта.

Намериха ги с вплетени ръце,

една любов, един живот, едни съдби,

тъжеше всяко тупкащо сърце

и обичта наведена проливаше сълзи,

така и не успя да ги спаси!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...