Прегръщаха се като полудели,
целувките им бяха неизмерни,
две тела, две безконечни хали,
без да знаят, че смъртта е неизбежна.
А любовта ги пазеше докрай
но нямаше права да спре това,
любов, която нямаше да има край,
съдбата вече беше пратила смъртта.
Намериха ги с вплетени ръце,
една любов, един живот, едни съдби,
тъжеше всяко тупкащо сърце
и обичта наведена проливаше сълзи,
така и не успя да ги спаси!!!
© Камелия Кацарска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
