2 jul 2007, 14:52

Неизмислена, но истинска

  Poesía
776 0 19
Неизмислена, но истинска -
реката не променя посоката си всеки ден.
Но аз налага да променя своята,
за да осмисля всеки нов ден.

Дори и да се скрие посоката - вярната,
аз трябва все нанякъде да продължа.
Вятърът може да е буреносен,
но не винаги се превръща в мълния.

Затова не бива да мисля, че греша.
Трябва и да се рискува.
Докато не поставя параван пред душата си,
всеки ден ще ме тъпче света...

Затова се зареждам с надежда
и тръгвам - пътеката е точно пред мен...
Да се надяваме, че вятърът на промените
ще ми помогне да намеря верните пътеки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...