Неизмислена, но истинска
реката не променя посоката си всеки ден.
Но аз налага да променя своята,
за да осмисля всеки нов ден.
Дори и да се скрие посоката - вярната,
аз трябва все нанякъде да продължа.
Вятърът може да е буреносен,
но не винаги се превръща в мълния.
Затова не бива да мисля, че греша.
Трябва и да се рискува.
Докато не поставя параван пред душата си,
всеки ден ще ме тъпче света...
Затова се зареждам с надежда
и тръгвам - пътеката е точно пред мен...
Да се надяваме, че вятърът на промените
ще ми помогне да намеря верните пътеки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
