1 feb 2009, 10:48

Неизплакани сълзи...

  Poesía » Civil
2K 0 34

 

 

 

Неизплакани сълзи

 

 

От стискане

залепнаха очите...

За да не плача!

Да не бъда

смешен...

Не различавах

утрото

от здрача...

Не различавах

праведен

от грешен...

Във мислите

не си представях

даже

сълзи

за някой

да пилея...

Държах се твърд!...

Случайно

да не кажат,

че скришом

състрадание

копнея!...

И силен бях!!!...

Преборил

в мен

Човека -

ненужна,

архаична

рядкост...

Безчовечното

надви

тъй леко!...

Светлината

се оказа

слабост...

Очите ми,

залепнали са още...

в душицата,

без глас

ридая!...

Пораснах!!!...

Сам

заспивам

нощем...

Чувствата си

без да

опозная!...

Силата си

исках

да прославя

сред

фанфари

дълго

чакани!...

Но всъщност

знам,

ще се удавя

в сълзите

мои

неизплакани!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...