Неизплакани сълзи...
Неизплакани сълзи
От стискане
залепнаха очите...
За да не плача!
Да не бъда
смешен...
Не различавах
утрото
от здрача...
Не различавах
праведен
от грешен...
Във мислите
не си представях
даже
сълзи
за някой
да пилея...
Държах се твърд!...
Случайно
да не кажат,
че скришом
състрадание
копнея!...
И силен бях!!!...
Преборил
в мен
Човека -
ненужна,
архаична
рядкост...
Безчовечното
надви
тъй леко!...
Светлината
се оказа
слабост...
Очите ми,
залепнали са още...
в душицата,
без глас
ридая!...
Пораснах!!!...
Сам
заспивам
нощем...
Чувствата си
без да
опозная!...
Силата си
исках
да прославя
сред
фанфари
дълго
чакани!...
Но всъщност
знам,
ще се удавя
в сълзите
мои
неизплакани!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
