Неизплакано

Хей, ти, изглеждаш ми познат...

Да си ме срещал някога преди?

Да си ме срещал денем в някой парк

или нощем по мъгливи улици?

О, аз май те помня, знаеш ли...

Ти беше онзи, среднощният крадец

на сънищата, вяра и мечти.

Може би е моя грешка, но кажи,

не си ли онзи, който ме обезвери?

Прости ми, но не мога да те видя,

изгубих си очите по твоите следи...

Ако ме лъже паметта, не се сърди,

аз отдавна бродя по земята

без посока, без надежда и очи...

(и мъка вече нямам да изплача).