13 окт. 2013 г., 15:18

Неизплакано

1.1K 0 0

 

Хей, ти, изглеждаш ми познат...

Да си ме срещал някога преди?

Да си ме срещал денем в някой парк

или нощем по мъгливи улици?

 

О, аз май те помня, знаеш ли...

Ти беше онзи, среднощният крадец

на сънищата, вяра и мечти.

 

Може би е моя грешка, но кажи,

не си ли онзи, който ме обезвери?

Прости ми, но не мога да те видя,

изгубих си очите по твоите следи...

 

Ако ме лъже паметта, не се сърди,

аз отдавна бродя по земята

без посока, без надежда и очи...

(и мъка вече нямам да изплача).

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...