13 окт. 2013 г., 15:18

Неизплакано

1.1K 0 0

 

Хей, ти, изглеждаш ми познат...

Да си ме срещал някога преди?

Да си ме срещал денем в някой парк

или нощем по мъгливи улици?

 

О, аз май те помня, знаеш ли...

Ти беше онзи, среднощният крадец

на сънищата, вяра и мечти.

 

Може би е моя грешка, но кажи,

не си ли онзи, който ме обезвери?

Прости ми, но не мога да те видя,

изгубих си очите по твоите следи...

 

Ако ме лъже паметта, не се сърди,

аз отдавна бродя по земята

без посока, без надежда и очи...

(и мъка вече нямам да изплача).

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....