13 окт. 2013 г., 15:18

Неизплакано

1.1K 0 0

 

Хей, ти, изглеждаш ми познат...

Да си ме срещал някога преди?

Да си ме срещал денем в някой парк

или нощем по мъгливи улици?

 

О, аз май те помня, знаеш ли...

Ти беше онзи, среднощният крадец

на сънищата, вяра и мечти.

 

Може би е моя грешка, но кажи,

не си ли онзи, който ме обезвери?

Прости ми, но не мога да те видя,

изгубих си очите по твоите следи...

 

Ако ме лъже паметта, не се сърди,

аз отдавна бродя по земята

без посока, без надежда и очи...

(и мъка вече нямам да изплача).

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...