Неизпълнено

1 jun 2006, 8:39

Poesía

824 0 2

Отново неприето позвъняване,
ненабирано изобщо преди това.
Безкрайна шумотевица на падане
в невидим и бездънен водопад...

На думи неизказани, немислени,
обливащи се в на спомена кръвта,
поизбледняващ, но сякаш истински,
обличащ в рамката на фалша мисълта.

Отново резервираното обръщение
„Здравей, просто.. исках да споделя...”
и следва дълго многозначно многоточие,
отразяващо тягостна мълчавина...

И после крайно безразличие
на чутата позната глухота...
на думите, заключени дълбоко в
долината на заедността...

El Autor ha prohibido la votación.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Логична (Диана Борисова)

2006-06-01T23:04:56+03:00

Брей!!!
Има известна доза оргиналност!
Може би трябва малко да го преработиш!
valia_26 (Валерия Иванова)

2006-06-01T12:43:37+03:00

Хубав стих като цяло, но на места го спъва ритъма. Пиша 5-ца.