Отново неприето позвъняване,
ненабирано изобщо преди това.
Безкрайна шумотевица на падане
в невидим и бездънен водопад...
На думи неизказани, немислени,
обливащи се в на спомена кръвта,
поизбледняващ, но сякаш истински,
обличащ в рамката на фалша мисълта.
Отново резервираното обръщение
„Здравей, просто.. исках да споделя...”
и следва дълго многозначно многоточие,
отразяващо тягостна мълчавина...
И после крайно безразличие
на чутата позната глухота...
на думите, заключени дълбоко в
долината на заедността...
© Виктория Минева All rights reserved.
Има известна доза оргиналност!
Може би трябва малко да го преработиш!