19 jun 2006, 23:49

Неизвестната смърт

  Poesía
787 0 1

      Неизвестната смърт


Тя идва тихо, спокойно и...
БУМ! Отнася те там.
Къде?
И аз не знам. И ти не знаеш.
Никой не присъства от там.
Дали тя добра е?
Пак не знам!
Мислим, че е лоша, но... дали?
Може би ни води към
нечии светли врати,
към някои добри светове,
където не существуват
омраза, лъжи, зверове.
Но, ако отидем при дяволи лоши?
Какво ще правим тогава?
Не знам! И помощ няма.
Никой не се е върнал от там.
Но дали тука не е ключа?
Сигурно е хубаво и затова никой се не връща?
Ами... не знам...
И точно тук е бедата голяма,
че нищо не знаем
и живеем в неизвестности страшни,
където има само
кръв и убийства по днешните улици прашни.
Но какво да направим сега...
Какво ли е... Там?
Ами... НЕ ЗНАМ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Ракова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ми добре! Оценка няма да поставям. Но на тия години е по-добре да насочиш усилията си към по-позитивни мисли!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...