18 feb 2010, 15:10

Неизвестно как

  Poesía
693 0 5

Съжалявам. Сигурно има някакъв начин

да се преглътне вкуса на чуждите устни.

Това, че го има, обаче изобщо не значи,

че твоите от горчиви ще ми станат вкусни.

Съжалявам. Сигурно има някакъв начин

да не забелязваш в очите чуждото тяло.

Е, може би има, което не предполага обаче,

че аз ще спра да ви виждам в едно цяло.

Съжалявам. Сигурно има някакъв начин

да не усещаш под пръстите допира друг.

Така е, но моите пръсти отказват да крачат

в браздите, направени от чуждия плуг.

Съжалявам. Сигурно има някакъв начин

да преглътна това, да продължа без проблем.

Със сигурност има такъв, но аз не го зная,

мълчат го устните,

                  очите слепеят,

                                 ... а пръстите ровят във мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...