18 февр. 2010 г., 15:10

Неизвестно как

692 0 5

Съжалявам. Сигурно има някакъв начин

да се преглътне вкуса на чуждите устни.

Това, че го има, обаче изобщо не значи,

че твоите от горчиви ще ми станат вкусни.

Съжалявам. Сигурно има някакъв начин

да не забелязваш в очите чуждото тяло.

Е, може би има, което не предполага обаче,

че аз ще спра да ви виждам в едно цяло.

Съжалявам. Сигурно има някакъв начин

да не усещаш под пръстите допира друг.

Така е, но моите пръсти отказват да крачат

в браздите, направени от чуждия плуг.

Съжалявам. Сигурно има някакъв начин

да преглътна това, да продължа без проблем.

Със сигурност има такъв, но аз не го зная,

мълчат го устните,

                  очите слепеят,

                                 ... а пръстите ровят във мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люсил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...