25 jul 2009, 11:42

Неизвестното

  Poesía
607 0 1

Тялото е изтръпнало.

Неизвестното

умолява да дишаш

и да си жив -

тези, можещи да помогнат.

Да помагат добрите мисли.

Топлината в очите с желание

за завършващо благоприятно спасение.

Отвори очи.

Името си от теб да чуя

и да ти благодаря,

и на времето със силата му -

за щастието ни.

Всичкото очакване за лошо

да избяга от нас с летене.

Да не видим и усетим

никога завръщане.

Молба със страх за успокоение.

 

                                                                                            Г.Ф.Т

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...