10 jun 2014, 18:54

Нежелана 

  Poesía » De amor
483 0 0

Нежелана, ти сърцето ми превзе,

 дойде в нощ, в незнайна, тъмна доба,

открадна ми душата, всичко ти ми взе.

 

 

 Суетна, безмилостна, нахална,

 чувствата ми без жалост заличи,

 не остави ми надежда, ни една.

 

 

 Тръгна с мен във живота,

 да борим всички върхове,

 но нейсе, превзехме пропастта.

 

 

 Сега с теб ли се гордея,

 да не вярвам в хиляди неща,

 любов, надежда, вяра – що ли е това?

 

 

 Името ти – що за грехота,

 оставя те то без ехо,

 оставя теб сама, моя мила самота.

 

 

 Там дето ти си, аз не пея,

 чужда си ми, въпреки близостта,

 тръгвай си, не теб желая.

 

 

16.VI.2003 г.

Любимец

© Костадин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??