Jun 10, 2014, 6:54 PM

Нежелана

  Poetry » Love
667 0 0

Нежелана, ти сърцето ми превзе,

 дойде в нощ, в незнайна, тъмна доба,

открадна ми душата, всичко ти ми взе.

 

 

 Суетна, безмилостна, нахална,

 чувствата ми без жалост заличи,

 не остави ми надежда, ни една.

 

 

 Тръгна с мен във живота,

 да борим всички върхове,

 но нейсе, превзехме пропастта.

 

 

 Сега с теб ли се гордея,

 да не вярвам в хиляди неща,

 любов, надежда, вяра – що ли е това?

 

 

 Името ти – що за грехота,

 оставя те то без ехо,

 оставя теб сама, моя мила самота.

 

 

 Там дето ти си, аз не пея,

 чужда си ми, въпреки близостта,

 тръгвай си, не теб желая.

 

 

16.VI.2003 г.

Любимец

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...