Нежелана

Нежелана, ти сърцето ми превзе,

 дойде в нощ, в незнайна, тъмна доба,

открадна ми душата, всичко ти ми взе.

 Суетна, безмилостна, нахална,

 чувствата ми без жалост заличи,

 не остави ми надежда, ни една.

 Тръгна с мен във живота,

 да борим всички върхове,

 но нейсе, превзехме пропастта.

 Сега с теб ли се гордея,

 да не вярвам в хиляди неща,

 любов, надежда, вяра – що ли е това?

 Името ти – що за грехота,

 оставя те то без ехо,

 оставя теб сама, моя мила самота.

 Там дето ти си, аз не пея,

 чужда си ми, въпреки близостта,

 тръгвай си, не теб желая.

16.VI.2003 г.

Любимец