27 abr 2018, 0:41

Нежен ябълков цвят

  Poesía » Otra
921 4 9

Щом те има до мен,

нежен ябълков цвят,

се разлиства над нас

и вълшебно и влюбено,

заедно с тебе вървим.

Две ръце ме прегръщат

а в очите съзирам

толкова много любов!

Тази обич родена –

там в далечни години

когато с теб – бяхме

толкова млади...

Все така в сърцата тупти

и смело ни води

по житейския път...

към мечти безпределни!

И в душите звучи

като стих, като зов

най-сладката песен.

Този свят е любов

и побира се – знам,

в розов ябълков цвят!

Щом те има до мен...

 любовта ни докосва звездите!

Тогава смела съм, знам!

А мечтите блестят...

и ни водят по звездни пътеки!

Нежен ябълков цвят е любовта ни!

И със тих богослов заедно с теб

по пътя вълшебен вървим...

И тъй нежна е нашата песен...!

 

Катя Джамова

24.04.2018г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Маргарита, благодаря ти за хубавия коментар!
    И мечтайте...
  • Поздрав! Много близък до мен стих! На един тимбилдиг седяхме с мъжа ми на пейка и мечтаехме. Дойде много млада колежка и пита: толкова отдавна сте заедно! За какво си говорите? Казвам: мечтаем...
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
    Пожелавам ви вълшебна творческа вечер и много успехи!Бъдете благословени!
  • Харесах! Поздрави!
  • Харесва ми този решителен оптимизъм и вяра в светлото начало, в любовта и в бъдещето. Дай боже всеки един от нас да изпитва в душата си същото и да върви по пътя на "розовия ябълков цвят"! Аплаузи, Катя!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...