Izumrudkata (Катя)
22 290

Apr 27, 2018, 12:41 AM

Нежен ябълков цвят

Poetry » Other

917 4 9

Щом те има до мен,

нежен ябълков цвят,

се разлиства над нас

и вълшебно и влюбено,

заедно с тебе вървим.

Две ръце ме прегръщат

а в очите съзирам

толкова много любов!

Тази обич родена –

там в далечни години

когато с теб – бяхме

толкова млади...

Все така в сърцата тупти

и смело ни води

по житейския път...

към мечти безпределни!

И в душите звучи

като стих, като зов

най-сладката песен.

Този свят е любов

и побира се – знам,

в розов ябълков цвят!

Щом те има до мен...

любовта ни докосва звездите!

Тогава смела съм, знам!

А мечтите блестят...

и ни водят по звездни пътеки!

Нежен ябълков цвят е любовта ни!

И със тих богослов заедно с теб

по пътя вълшебен вървим...

И тъй нежна е нашата песен...!

Катя Джамова

24.04.2018г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izumrudkata (Катя)

Маргарита, благодаря ти за хубавия коментар!
И мечтайте...

2018-05-27T22:28:03+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Поздрав! Много близък до мен стих! На един тимбилдиг седяхме с мъжа ми на пейка и мечтаехме. Дойде много млада колежка и пита: толкова отдавна сте заедно! За какво си говорите? Казвам: мечтаем...

2018-05-13T15:44:16+03:00
Izumrudkata (Катя)

Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
Пожелавам ви вълшебна творческа вечер и много успехи!Бъдете благословени!

2018-04-27T23:05:27+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Харесах! Поздрави!

2018-04-27T13:57:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Харесва ми този решителен оптимизъм и вяра в светлото начало, в любовта и в бъдещето. Дай боже всеки един от нас да изпитва в душата си същото и да върви по пътя на "розовия ябълков цвят"! Аплаузи, Катя!

2018-04-27T13:52:54+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0