Нежен зов
Светът е толкоз нежен и прекрасен,
но къде си ти сега,
моя малка нежна и любима,
моя малка слънчева жена!
Къде се скиташ по незнайни друми,
къде да търся твоята любов,
тя китара е със много струни
и обича да е с нежен зов!
Кога ли пак ще видя тебе
със нежно цвете във ръка,
кога, за бога, ще има време
за нашта обич и тъга!
Копнея много да те видя
поне един-единствен път,
за да мога аз, любима моя,
да съхраня сърцето ти във мойта плът!
© Виктор Todos los derechos reservados