Нежен зов
Светът е толкоз нежен и прекрасен,
но къде си ти сега,
моя малка нежна и любима,
моя малка слънчева жена!
Къде се скиташ по незнайни друми,
къде да търся твоята любов,
тя китара е със много струни
и обича да е с нежен зов!
Кога ли пак ще видя тебе
със нежно цвете във ръка,
кога, за бога, ще има време
за нашта обич и тъга!
Копнея много да те видя
поне един-единствен път,
за да мога аз, любима моя,
да съхраня сърцето ти във мойта плът!
© Виктор All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
