Сърцето мое е като нежна струна,
която нежно галиш ти
и мелодия тъй сладка
отронва то във тишината...
Но ти си тръгна и то замлъкна,
не се чува вече песента,
таз сладка песен, що душата,
сърцето пеят - любовта.
И тръгвам тебе аз да диря,
по прашни пътища и градове,
и питам хората за тебе,
за музиканта на моето сърце.
Дали ще мога аз да те открия,
преди да може моето сърце
да бъде пак обвито от мъглата
и струната тъй нежна да скове.
Аз моля те върни се ти, защото
таз струна вече гние във ръжда
и никой друг, сал ти ще можеш да успееш
да върнеш в нея песента.
© Нели Радичкова Todos los derechos reservados