12 jul 2008, 12:15

Нейният дом 

  Poesía » Otra
690 0 10
Последна цигара
с коняка на бара.
И после ще трябва да си върви...

Отсреща я гледа
лицето и бледо,
с торбички под двете кафеви очи.

А беше красива
и топла, и жива,
и имаше толкова много надежди...

Сега е сама,
със сива коса,
и дом и е барът вечер след вечер.

Навънка е мрак,
и чака я пак
затрепана, жалка квартира.

С последния бус,
с конячен привкус...
Тя просто... не иска да се прибира!

Поръчва си пак
сто грама коняк.
Сред хора е тука. Къде ще си ходи?

И вече пияна,
усмихва се нямо -
и днес самотата откупи с банкноти...

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??