Нейният дом
Последна цигара
с коняка на бара.
И после ще трябва да си върви...
Отсреща я гледа
лицето и бледо,
с торбички под двете кафеви очи.
А беше красива
и топла, и жива,
и имаше толкова много надежди...
Сега е сама,
със сива коса,
и дом и е барът вечер след вечер.
Навънка е мрак,
и чака я пак
затрепана, жалка квартира.
С последния бус,
с конячен привкус...
Тя просто... не иска да се прибира!
Поръчва си пак
сто грама коняк.
Сред хора е тука. Къде ще си ходи?
И вече пияна,
усмихва се нямо -
и днес самотата откупи с банкноти...
с коняка на бара.
И после ще трябва да си върви...
Отсреща я гледа
лицето и бледо,
с торбички под двете кафеви очи.
А беше красива
и топла, и жива,
и имаше толкова много надежди...
Сега е сама,
със сива коса,
и дом и е барът вечер след вечер.
Навънка е мрак,
и чака я пак
затрепана, жалка квартира.
С последния бус,
с конячен привкус...
Тя просто... не иска да се прибира!
Поръчва си пак
сто грама коняк.
Сред хора е тука. Къде ще си ходи?
И вече пияна,
усмихва се нямо -
и днес самотата откупи с банкноти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
