Усмивката нежна на утрото
приветства с лъчисти очи...
Попива в мен блясък... до дъното
и на ухото ми с нежност шепти.
В милувки кашмирени губя се...
дорде се намеря в безкрайната шир.
И нежно докосвам със устните
на зората лицето... В безспир...
А пухкави облаци галят ме...
И ме разтапят от нежност и свян.
В мекотата си чиста потапят ме,
понасят ме в приказен блян... ...