Нежно...
приветства с лъчисти очи...
Попива в мен блясък... до дъното
и на ухото ми с нежност шепти.
В милувки кашмирени губя се...
дорде се намеря в безкрайната шир.
И нежно докосвам със устните
на зората лицето... В безспир...
А пухкави облаци галят ме...
И ме разтапят от нежност и свян.
В мекотата си чиста потапят ме,
понасят ме в приказен блян...
Ах как нежно събуждам се с чайките.
На криле им в безкрая се рея...
И тъй извисена... омайвам се...
усмихната, нежна... и грея...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бенита Все права защищены
